Август си тръгна, полепнал по кожата ми с мирис на море и спомени за слънчева светлина в лазурното небе. Остави ми лек загар, с който да напомня за себе си. Скривам си мидичка в малка кутийка, а в душата си пазя слънчеви спомени за морския бряг. Носталгията по лятото ми е чужда… Сега с две… Read More Сестра на есента

Когато синът пораснал, бащата му рекъл: – Сине, ние всички се раждаме с криле. Вярно е, че не си длъжен да летиш, но мисля, че ще е жалко само да ходиш, щом добрият Господ ти е дал криле. – Но аз не знам да летя – отвърнал синът. – Така е… – казал бащата. И… Read More За да полетиш, трябва да си готов да рискуваш.