„Любов на чужд език” ( BAŞKA DİLDE AŞK – http://vbox7.com/collection:1631380 – линк към филма) е филм за любовта между красивата Зейнеп и глухонемия Онур, които се научават да говорят на един език, за да просъществува чувството между тях.
Но не е ли всяка любов „любов на чужд език”? Двама души с различен темперамент, различно детство и различен любовен опит преди да се срещнат за първи път, се опитват да проговорят на един език. Колко пъти се случва да се опитваш да кажеш това, което те тревожи или радва, това, което е важно за теб и те кара да се чувстваш жив и да искаш то бъде разбрано и прието от другия, а в крайна сметка думите да не могат да предадат това, което искаш, дали защото не можеш да подбереш точните или защото любимият е сложил вече защитните стени пред себе си и всеки твой опит за сближаване заплашва сигурността, която той вижда в самотата или в повърхностните връзки.
Обратното на любовта е страхът. Колкото повече нараства страхът в сърцето, толкова по-малко място остава за любовта. В дъното на ревността е страхът. Колкото повече имаш смелостта да признаеш страха си, толкова по-малко ревността ще навреди на любовта.
Онур подарява на Зейнеп книга, в която тя прочита това негово признание под формата на стих:
„Ще ти кажа една голяма тайна.
Страхувам се от теб.
Страхувам се от хората, които те следват.
Боя се от начина, по който махаш за довиждане, когато си тръгваш.
Страхувам се от премълчаните думи.
Страхувам се от времето, което тече и бързо, и бавно.
Страхувам се от теб.
Ще ти кажа една голяма тайна.
По-лесно е да умреш, отколкото да обичаш.
Затова избирам да живея.
Моя любов…”
Няма как да няма страх, ако има любов. Щастливата любов е моногамната любов. Просто така сме създадени – може очите ни да забелязват сексапила у различни хора, но душите искат да обичат и да бъдат обичани само от един човек, защото интимността е моногамност. А интимността ни кара да усещаме любимия специален. Има много красиви жени, има много интелигентни жени, има много изключителни жени, но любовта е това – за този, когото обичаш, точно ти да заемаш онова специално място в сърцето му, където приятелството и сексуалната тръпка се сливат в едно.
По-добре да си кажем честно, че ни е страх, когато ни е страх, вместо да показваме страха по хиляди други скрити начини, които само нараняват това, което има между нас, докато то напълно се изтощи.
Зейнеп и Онур преминават неколкократно през трудността да запазят вярата един в друг въпреки страха и въпреки негативното мнение на останалите за връзката им. Нито родителите, нито приятелите им вярват, че любовта им ще оцелее и се опитват да ги разделят.
Филмът показва и още нещо жизненоважно за любовта не само между мъж и жена, но и за обичта между родители и деца – приемането на различието. Онур е различен от останалите деца и баща му се е срамувал от него. Това е ужасно болезнен удар за самооценката на малкото дете. Когато порасне, то трябва да направи огромни усилия, за да не позволи страхът от срама да му попречи да допусне близостта с друг човек. Порасналото дете се страхува да не преживее отново болезнените преживявания от детството. Предпазливостта е толкова голяма, че съмненията може да замъглят образа на искрената любов.
За щастие Онур е силно решен да не позволи миналото да унищожи вярата му в любовта на Зейнеп. Той й показва най-уязвимите си места с вярата, че тя ще го приеме и обича такъв, какъвто е.
В книгата „Да продължа без теб” на Хорхе Букай и Силвия Салинас има едно определение за любовта, което според мен е много вярно: „ Магията на любовта се състои в това, че този, който те обича, знае какво би могъл да направи, за да те нарани сериозно, но никога не го прави.”
Без да рискуваш да се довериш, любовта няма никакъв шанс. Да се научите да говорите на един език с любимия изисква време и търпение, а само вярата може да ви преведе през моста – от първата среща до момента, в който вече сте се научили да разбирате добре езика на сърцето на другия.
Мария Димитрова
Вижте още:
„Синият пансион“ – филм за нежната сила на любовта
„Самотен“ – филм за борбата между любовта и страха от нея
„Искаш ли да изживеем това между нас, както дойде, без очаквания“
В търсене на истината: мека като водата или твърда като скала
Какво вълнува съвременната интелигентна жена
Изчезва ли наистина българското общество?
Да живееш във Велико Търново 