Археолозитe още търсят патриаршеската библиотека

Библиотеката на двореца била една от многото ценности на Царевия град. В тази библиотека били запазени ръкописи, създадени от български средновековни учени, писатели и хронисти.

Патриарх Евтимий заповядал всички книги да бъдат скрити, когато станало ясно, че турците настъпват към българската столица. Много дни наред монасите пренасяли книгите и когато градът паднал, те били вече на сигурно място. Там останали повече от 400 години.

Според преданието това място е някогашната патриаршеска църква “Св. Петър и Павел”. Там обаче властвал гръцки владика. Един ден той наредил да се отвори път към олтара на черквата и когато майсторите започнали да разбиват една от стените, в краката им се изсипали купища книги. Гръцкият владика прегледал книгите, украсени с изящни миниатюри, видял царски писма и договори, жития и псалтири и заповядал всичките да бъдат изгорени. И пак дни наред неговите хора хвърляли книги в огъня.

Българите бързо научили какво е сторил гъркът и още повече го намразили. Където го срещнели, навсякъде го изпращали с клетви и не след дълго той починал. Погребали го пред царските врати в същата църква. Когато след време разкопали гроба, за да опеят по източен обичай останките му, намерили костите на владиката страшни и нестопени.

ЛЕГЕНДАТА Е ИСТИНА

Това за книгите не е легенда, а е истина, казват търновските екскурзоводи. Особени тези, които водят групи в „Св. Петър и Павел” и винаги им разказват историята за зазиданите книги.

Едно от преданията разказва, че Евтимий може да е скрил книгите в „Св. 40 мъченици”, но според специалистите това едва ли е вярно. Увереността им идва от факта, че, когато пада Търново, патриарх Евтимий слиза в църквата „Св. Петър и Павел” и остава в нея няколко месеца преди да бъде осъден и изпратен на заточение.

Книгите са били великолепни. През Средновековието хората са ги украсявали със сребърен обков, който им е помагал да се запазят толкова много години.

Моско Москов и д-р Васил Берон също споменават в писанията си  някогашната патриаршеска църква „Св. Петър и Павел”. Казват, че в източната си част галерията завършва с параклис. Вероятно той е бил зазидан и там са скрити книгите. Кога точно е била унищожена библиотеката, не се знае, но сигурно това е станало през 17-18 век. Тогава гръцкият владика Неофит решил да прави ремонт на църквата. Така откриват книгите.

П.Р.Славейков посочва именно гръцкият владика като виновник за унищожението на българските книги. Според него Неофит е заповядал на секретаря си да изгори книгите, скрити в църквата срещу олтара в южната ниша.

П.Р.Славейков в своите „Български книжици” казва, че хората са скрили част от книгите на друго място. Той споменава за два товара, единият от които бил прибран в женското отделение на църквата в Килифаревския манастир. Друга част били зазидани в темелите на църквата в Беляковец.

През 1986-87 г. е създаден клуб „1300 г. България”. Тогава започнали разкопки в Килифарево и Беляковец и целта била археолозите да открият книгите. Но нищо не намерили, освен останките на още по-стара църква. Разкрили абсидата и спрели, защото останалата част оставала под физкултурния салон на училището и било невъзможно да се копае. Археолозите признават, че не са търсили Търновската книжовна школа само в Дебелец, третото селище, в което Славейков е учителствал.

За изгарянето на книгата литературата ни предлага много и противоречиви мнения. Йордан Трифонов например не вярва в тази история. Куйо Куев я възприема едва в последната си книга. Според двамата историци книгите са били заравяни, но в земята те не могат да се запазят.

В църквата „Св. Петър и Павел” има едно квадратно помещение в източната част на Южната галерия. То е било зазидано при ремонт някъде в началото на 19 век. Така пише П.Р.Славейков. И в това има логика. Някога книгите са били изключително ценни. През Средновековието с една книга е можело да си купиш 10 декара лозе например и една къща.

До 1913 г. църквата „Св. Петър и Павел” е била действащ храм. Сега е музеен обект.

Сашка Александрова

 Очаквайте: Мистиката в смъртта на Калоян

Вижте още:

Легендата за българския патриарх се ражда още докато той е жив

Шишман – царят, на когото българите са отредили най-героична смърт

Чудо като при Евтимий спасява монаха Марко

Търновската монетарница – история за Али Баба и 40-те разбойника

Романтика и жестокост се преплитат в легендата за смъртта на Балдуин Фландърски

Евреин предава ключа за непристъпния Царевец

Царкинята, смъртта, слънцето и парк “Марно поле”

Смъртта на две девойки в името на Момина крепост

Крум се борил с великани за Търново