Царкинята, смъртта, слънцето и парк „Марно поле”

Три тъжни легенди разказват историята на парк „Марно поле”. Всяка от тях е хипотеза за името на местността. Най-известната от тях е ЛЕГЕНДАТА ЗА ЦАРКИНЯ МАРА – красива и тъжна приказка за едно момиче, което спасява България точно, когато синовете на Иван Александър Шишман и Страцимир са я разделили и са я направили слаба.

Тогава султан Мурад решил да поиска дъщерята на Иван Александър. Дал дума, че българите ще живеят в мир, ако красивата царкиня му пристане и пратил свои хора. Вечерта, когато пратениците му пристигнали, целият град бил потънал в мрак. Нито в една къща нямало светлинка, защото българите плачели за царкинята си. На другия ден те се стекли по скалистия път, който извеждал от главната западна врата на крепостта Царевец и стигал до обширната поляна на Орлов връх. Там пратениците на султана били разперили красиви шатри в очакване на българката.

Мара се прощавала, а хората я обсипвали с цветя. Сред изпращачите бил и Патриарх Евтимий, който прекръстил царкинята и я заклел никога да не забравя, че е българка. Българският народ не забравил Шишмановата сестра и на нея нарекъл мястото, където тя се простила с всички – Марино поле.

ЛЕГЕНДАТА ЗА ВДОВИЦАТА МАРА разказва, че синът й Стоян и войводата Мирчо вдигнали въстание. Годината била 1700-та. Въстанието не успяло. Войводите му загинали и в чест на вдовицата местността била наречена Марино поле.

Третата известна ЛЕГЕНДА ЗА ИЗБИТИТЕ БОЛЯРИ. Това е и най-трагичното предание, което разказва, че след падането на Търново под турска власт, османските завоеватели избили част от елита на града точно на това място. Затова полето се нарича Марно и името му идва от думите “мор” и “смърт”.

Според краеведи обаче произходът, формата и значението на името „Марнополе” няма нищо общо с името на Тамара – Мара, нито с по-късно построената църква „Св. Марина”, нито пък със смъртните наказания. Името на най-красивия търновски пак е свързано смислово с народните ни термини за местности, силно огрявани от слънцето, като: припек, припечина, присой, присойка, присойна, присойница. В основата на местното име влиза корен, лежащ в думите: мара – „това, което усещаме понякога, когато сякаш ни наляга нещо като сън”, мора, мара, мараня – „лятно време, когато е много горещо и задушно, горещината, жежчината, жегата, зной, жара”, марен, марна, марно, марна вода – „топла, хладка вода”. И пак според специалистите в името на парка е запазено едно рядко старинно славянско име и е правилно да наричаме местността „Марнополе”, а не „Марнополе” или „Маринополе”.

В 17 век в местността „Марно поле” са живели богомили или павликяни. През 1635 г. те се присъедили към римската църква. Полето тогава било село, богато с вино, жито, добитък. Хората си имали своя църква – „Св. Троица”. Къщите наброявали 200, а жителите – около 860 души.

Полето влиза в чертите на града постепенно и през 1885 г. там започват да се изграждат жилищни сгради. От 1925 до 1930 г. в района са построени около 500 къщи.

Изграждането на парка започнало през 1954 г. Той бил оформен на площ от около 20 декара и застроен с храсти и дървета. През 1955 г. започва изграждането на Летния театър по проект на арх. Живко Драгомиров. Театърът е открит шест години по-късно. Архитектът е трябвало да проектира целият парк. Той започнал да работи върху идеята за фонтан с 12 изящни кобилици. Водната пирамида пропускала тънки водни струи и била висока метър и половина. Под фонтана на ръба на малкия склон, архитектът сложил бяла каменна чешма. Неговият проект бил направен така, че водата преливала от едното съоръжение в другото и стигала така чак до Летния театър. Но архитектът се разболял и докато той бил в болницата комисията решила, че проектът му е твърд скромен. И така днес виждаме само част от грандиозните водни каскади, одобрени тогава. На 6 юли 1957 г. е открит бюст-паметник на ген. Гурко. А в края на 50-те години и началото на 60-те е построен шадраван. Проектът е на арх. Стефан Георгиев. Днес на мястото на кокетния шадраван, се простира водна каскада. За нея също съществува „легенда”. Специалистите и архитектите, които въобще не одобряват този монумент на социалистическото строителство си спомнят, че дългогодишният главен архитект на стария Пловдив, като дошъл в Търново, останал поразен. Според него паркът бил обезобразен, а бетонът, с който половината от него била залята, можел да стигне за изграждането на цяла писта на летище.

Очаквайте: Как евреин предава ключа на непристъпния Царевец

Сашка Александрова